Всякаква прилика с реални лица е съзнателно търсена. 

Приказка с овца, дракон и пиано (и с натрапчива липса на принц). (част I)

Вятърът развяваше дългата й коса. Цялата беше обгърната с блясък - роклята светеше в сребристо, короната в косите й сияеше, но най-бляскави бяха оковите, с които беше прикована към скалата. Даже малката овчица, която добрите хора бяха вързали в краката й като плах опит да я спасят, искреше в снежно бяло.

В очите й нямаше сълзи. Вече не. Беше плакала достатъчно, докато се взираше с очакването, че ТОЙ, принцът, най-сетне ще дойде и ще я спаси. Вместо него, сега пред нея стоеше драконът. Рубинените му свирепи очи се бяха приковали в нейните, от ноздрите му се стелеше дим, а крилете му почти закриваха залеза.

Тя отвори уста за последен писък, пое дълбоко дъх и.... яростно се закашля.

Десет минути по-късно, след като драконът беше разкъсал оковите и несръчно се беше опитал да я потупа пет-шест пъти по гърба, насинявайки я цялата, тя най-накрая можеше да диша отново.

- Знам, знам, обещах да спра да пуша. Стига си ме гледал така укорително! И,въобще, не кашлям само от цигарите. Я стой ти закован всеки месец по 8 часа на тая скала при тая влага толкова години, пък ще те питам. 

Драконът поклати глава и презрително изсумтя.

- Какво?! Не ме карай да обяснявам пак и за овцете. Откакто реши да ставаш вегитарианец се чудя какво да ги правя. Тая вълна ми докара алергия. А и колко одеяла да изплета, а?!

Драконът сви рамене. Зеленчуковите й супи му харесваха много по-вече от овнешкото, а и одеялото, което тя му изплете беше пухкаво и му топлеше. Освен това овцете бяха смешни и можеше да играе с тях на гоненица.

- Хайде, стига сме висяли тук. Да си ходим. Тоя скапаняк и днес няма да дойде. Да ти кажа, мисля, че конят му е умрял. Все пак толкова години минаха... Тая простотия със скалата я правя само заради теб, да знаеш! Как иначе ще се пъчиш какъв голям лош змей си? Ама аз вече не съм първа младост, гърбът взе да ме наболява, а и не става да се взирам за принца с очила на носа, нали? Пък и да ти кажа, ако вземе да дойде, къде ще спи? Котката няма да му отстъпи мястото си в леглото. А и тя ми топли толкова хубаво краката...

Тя запретна роклята, събу неудобните, но много ефектни сандали и потупа дракона по топлия гръб.

- Хайде, че взе да става тъмно. Ти нали още можеш да бълваш огън? Да? Добро момче! Имам задачка за теб : нали знаеш новата ни съседка? Е, вчера й докараха пиано, ще вземе да почне да свири, та ще те помоля да кихнеш един-два пъти в хола й. Става ли?

Овцата се взира замислено няколко секунди в гърбовете им, попремисли и заприпка след тях. Все пак имаше опастност ако се появи принцът, да се окаже, че е изгладнял от толкова път....

Приказка с дракон и принцеса (и с отчайваща липса на принц) Част II

Принцесата избърса сълзата от бузата си. Поиска да въздъхне трагично, но се отказа. Щеше да се закашля, както винаги, и да развали драматичния момент. Плачът нямаше да помогне. Имаше нужда от план. Взря се в полегналия надебелял дракон (как можа? Нали зеленчуковите супи бяха диетични?!) и взе да разсъждава на глас:

- Червената пелерина едва ли ще ми стане. А и вече я играх тая... Помниш ли какъв сладур беше вълкът? Колко дълго го убеждавах да ме изяде? И колко плака и се извинява след това? Дърварят? Боже! Хич и не ща да си спомням за него! Не ме гледай обвинително, не съм сноб! Той си беше дървар и по маниери и по душа. Друго си е принц....

Замислено усука кичур между пръстите си, улови обвинителния поглед на дракона и поясни:

- Знам, да, можех да си пусна дълга коса. Щях да си седя в кулата и да го чакам да дойде и да се покатери по къдрите ми за да ме спаси.  Да, ти щеше да ми носиш междувременно цигари от градската лавка. Виновна съм. Изтраях я тая коса само до раменете и откачих. 

Драконът отклони поглед. И той не харесваше дълги коси. Почеса се зад ухото, ухили се лукаво и й търколи ябълка от панера.

- А! Кожа бяла като сняг, устни червени като кръв и ябълки до смърт! Ммммм. С две-три посещения при козметичката мога да го постигна.... Малко ще е трудно с джуджетата, че всички се преместиха в съседното кралство заради някакви данъчни облекчения, но те всъщност са само фон. Ако нахлузя 6-7 гуглички върху главите на тия безполезни овце, с тяхното блеене може и да мине за погребално плачене. Уфффф, няма да стане! Нямам налична зла вещица. Леля ми е заета, както знаеш. Преквалифицира се в детегледачка.

Драконът наведе виновно глава. Права беше - лошите вещици се намираха трудно, каквото и да говореха хората. Поогледа стаята, сързя шкафа с обувки и радостно размята опашка.

- Оооооо, абсурд! Знаеш ми мнението за високите токчета. А и съчетанието стъкло и тичане по стълби ме правят абсолютно убедена, че ще свърша в спешното вместо в обятия!

Храстите зад прозореца привлякоха погледа й: 

- Виж, обаче, сто годишен сън.... Не звучи лошо. Обичам да спя. А и ще се отрази добре на лицето ми. Ама като се замислиш Той не можа да ме намери на оная скала, въпреки всичките указателни табели, които така стратегически поставих, камо ли да открие замък сред обрасъл трънак. И накрая, сигурна съм, ще се озова с космическа сметка за почистване на сто годишни паяжини и прах. Чистачката въобще не си поплюва, да знаеш! 

Драконът се сви на кълбо и се приготви да й помърка. Котката беше така добра да го научи как става. Знаеше, че вариантите й свършват и щеше да се разстрои. А мъркането я успокояваше.

Принцесата крачеше нервно из залата и си мислеше как жестоките правила я вкарват в рамки, от които нямаше бягане. Ето, родила се е принцеса и трябваше да е такава. А можеше, в друг живот да стане прекрасен счетоводител. Биваше я в сметките. Пък и носеше и пари. Тогава ни принц щеше да й трябва, ни дявол. Драконът щеше да подсигури постояния паричен поток с огнения си дъх. Кой щеше да откаже да й плати, а? 

Мечти.... 

Изведнъж се спря. Как можа да изтърве точно тази опция! Подритна люспестия хълбок на задремващия дракон:

- Ставай! Тичай при съседката с пианото и донеси грах. Имам идея. Колко да искаш? Едно зърн... Не, вземи килограм. 

Все пак ако идеята не сработеше, можеше да направи една вкусна яхния. Или да стане рекламно лице на матраци. 

Мдаааа. Биваше си я в сметките....

Приказка за принцеса и дракон. Финал.

Принцесата бавно премести поглед от изгорения кръг, купчинката с пепел и разтопения метал върху пухкавия й килим (био, ръчно плетен нишка по нишка от стогодишни монаси завряни на самотен остров) за да го фокусира върху свития в ъгъла дракон. Драконът се опитваше да се вгради в пода и се молеше да стане невидим. 

- Да го чакам аз толкова години... Да се скита той, нещастния смотаняк, толкова време... Най-накрая да ме открие, да дойде, да влезе в моите покои властен и силен... Е, да де, малко понакуцваше и едвам си поемаше дъх, ама тия доспехи тежат, все пак! А ти, изрод такъв, да вземеш да кихнеш точно тогава! И то право в него! 

Хвърли отново поглед наоколо и в тоя момент реалността я удари с пълна сила и тя почти изрида:

- Виж какво направи! Монасите казаха, че следващата колекция на био килими е чак след 30 години! 

Принцесата седна на пода и се опита да заплаче. Отказа се и запали цигара. Така, де, драматичният момент беше при кихавицата, все пак! Прагматичният й ум взе да щрака: килимът отива в OLX - там продаваха всичко. Секънд хенд адски се харчи. Мечтата за принц заминава направо в кофата. Неудобно някакси се получи.

Напоследък слушаше все повече за някакъв тип - красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си и най-важното! - с перка на гърба. Звучеше забавно, а и щеше да му е лесно да провери течовете на покрива. 

Бъдещето полека се оцветяваше в розово.