"Айдиро ви компле ду бю, ъ?" - изкрясква той. 

Имам две опции: да го плясна с торбичката по голата глава или да пищя. Агнешката супа на мама е известна по деветте края на земята, а за постните й пълнени чушки някои хора са готови да влязат в битка, така че вариант едно отпада автоматично. В комплекса е пълно с бебета, които страдат от колики и реват денонощно. Няма нужда да стресирам родителите им и аз пищейки. Избирам трети вариант. Ще се разправям.

"Ъ!" - заявявам колкото се може по-категорично.

Пичът ме поглежда все едно аз съм смахнатата дето говори странен език и бавничко повтаря:

"Ву компле субю ру жуву?"

"Im sorry, but I don"t understand" - показвам на секундата полиглотските си способности.

"Молиаааа" - добавям за по-автентично. 

Гологлавият дребосък видимо се панира и изкрещява: "Иванеееее, къде си си рю лю, бе?" и от към завоя дотичва втори гологлав дребосък с униформа, абсолютно копие на първия. Двамата разменят серия от нечленоразделни (според мен) звуци, потупват се по раменете окуражително и едновременно пристъпят към мен. 

Аз вече съм почти убедена, че или 

1. Съм получила мини инсулт в таксито и не разпознавам майчиния си език

Или 

2. Съм на прага да направя първия междувселенски контакт в света. (слава Богу, имам и супичката на мама да ги почерпя)

Новодошлият протяга ръка към мен и много бавно казва : "Не бойса ма маци."

"!!!!" - реакцията от мен.

"Щъ говоря многу бавну, белким ма разбиреш. Ний с брато сме от ухраната на комплесу. Проверяваме, дъ знайш, кой влизъ и излизъ." 

Аз кимам като откачена. 

"Хау до ю ду?" - закопава ме членоразделния гологлавец. И той полиглот - "Не отговаряй. Намъ да тъ разберъ. Само един срок го учих тоз енглийски. Говориш ли български?"

"Да" казвам на ум аз, "ама не вашия", а на глас -"Малько". 

"Е, той българския е многу труден. Не е за секи." 

"Ъхъ", съгласявам се аз. Но ми е адски интересно защо не ги разбирам. Затова пробвам, посочвайки се: "Лондон". Двамата ми се ухилват, удрят се по гърдите и гордо в един глас заявяват: "Годеч". 

Разминах се със срещата с извънземни и възможността да бъда тази, осъществила първия контакт. Ма, то така или иначе, тази отпуска си ми е шибана.... Обаче не бях получила и инсулт, а това си е бонус. Пък и цялата супичка си остана за мен.

Както и да е, с поздрав от двамата братя: "Хуюрн веч юр" на всички или нещо подобно, не можах да го разбера точно....